4. и баща є чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща є не є каже нищо, тогава всичките є обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила.
5. Но ако є забрани баща є в деня когато чуе, никой от обреците є или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще є прости, понеже є е забранил баща є.
6. И ако се омъжи, докато обреците є са върху нея или нещо необмислено, изговорено с устните є, с което е обвързала душата си,
7. и мъжът є чуе и не є каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците є да останат в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила.