14. Облачах правда, и тя ми беше одежда: Правотата ми беше като мантия и корона.
15. Аз бях очи на слепия И нозе на хромия.
16. Бях отец на сиромасите: Съдба която не знаех издирвах я.
17. И трошех челюстите на неправедния, И изтеглях лова из зъбите му.
18. Тогаз думах: Ще умра на гнездото си; И ще се умножат дните ми като пясъка.
19. Коренът ми беше прострян към водите; И росата нощуваше на ветвите ми.
20. Славата ми подновяваше в мене, И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.