4. И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5. А Исус видя вярата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.
6. А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си:
7. Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?
8. И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?
9. Кое е по-лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?
10. Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения:)