21. И обоня Господ ухание благовонно; и рече Господ в сърдцето си: Не ща да прокълна вече земята зарад человека, по това че помишлението на человеческото сърдце е зло от младостта му: нито ще поразя вече друг път всичко що живее, както сторих.
22. Доде съществува земята, сеяне и жетва, студ и горещина, лето и зима, ден и нощ няма да престанат.