23. И тури пред тях много ястие; и като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И не дойдоха вече Сирийските пълкове в земята на Израиля.
24. А след това, Венадад Сирийский цар събра всичкото си воинство, и възлезе та обсади Самария.
25. И стана голям глад в Самария; и, ето, обсадиха я додето глава ослова се продаде за осемдесет сребърника, и четвъртата на един кав харейоним за пет сребърника.
26. И като заминаваше Израилевът цар по стената, една жена извика към него и казваше: Помогни, господарю мой царю.
27. А той рече: Ако ти Господ не помогне, от де ще ти помогна аз? да ли от гумното или от жлеба?
28. И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Тая жена ми рече: Дай сина си да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.