4. Но те се уплашиха твърде много, и рекоха: Ето, двама царе не устояха пред лицето му; и как ще устоим ние?
5. И попечителят на дома, и попечителят на града, и старейшините, и детовъзпитателите проводиха на Ииуя и рекоха: Ние сме ти раби, и ще направим всичко каквото ни речеш: няма да направим никого цар: направи каквото е угодно пред очите ти.
6. Тогаз има писа второ послание и рече: Ако сте мои и слушате гласа ми, вземете главите на человеците, на синовете на господаря си, та дойдете при мене в Иезраел утре в този час. (А царските синове, седемдесет человеци, бяха с градските големци които ги възпитаваха.)
7. И като стигна посланието при тях, хванаха царските синове та ги заклаха, седемдесет человеци, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Иезраел.
8. И дойде вестителят та му извести и рече: Донесоха главите на царските синове. И той рече: Турете ги на два купа в входа на портата до утре.