20. И рече: Едно малко прошение прося от тебе; не ми го отричай. И рече й царят: Проси, майко моя; защото не ще да ти отрека.
21. И тя рече: Нека се даде Ависага Сунамянката на Адония брата ти за жена.
22. И отговори цар Соломон и рече на майка си: А защо ти просиш Ависага Сунамянката за Адония? изпроси за него и царството, (защото ми е по-голям брат,) и за него, и за Авиатара свещеника, и за Иоава Саруиния син.
23. И закле се цар Соломон в Господа и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако Адония не говори това слово против живота си.
24. И сега, жив Господ, който ме потвърди и тури ме да седна на престола на отца ми Давида, и който ми направи дом както се обеща, днес ще се умъртви Адония.