24. И рече Натан: Господарю мой царю, рекъл ли си ти: Адония ще се въцари след мене, и той ще седне на престола ми?
25. Защото той слезе днес та закла говеда, и огоени телци, и овци изобилно, и покани всичките царски синове, и войводите, и Авиатара свещеника; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да е жив цар Адония!
26. А мене, мене раба ти, и Садока свещеника, и Ванаия Иодаевия син, и Соломона раба ти не покани.
27. От господаря ми царя ли стана това нещо, и не си обявил ти на раба си кой ще седне на престола на господаря ми царя след него?
28. И отговори цар Давид и рече: Повикайте ми Витсавее. И влезе при царя та застана пред царя.
29. И закле се царят и рече: Жив Господ който избави душата ми от всичко утеснение,