3. Людете обаче отговориха: Да не излезеш; защото, ако се обърнем в бяг, не ще да имат грижа за нас: ако щат умря и половината от нас не ще да имат грижа за нас, понеже сега ти си като десет тисящи от нас; за това сега е по-добре да ни си помощник от града.
4. И рече им царят: Каквото ви се види добро ще направя. И застана царят от едната страна на портата; и всичките военни люде излязоха по стотини и по тисящи.
5. И заповяда царят на Иоава и на Ависея и на Итая и рече: Пощадете ми отрока Авесалома. И всичките люде чуха когато царят заповядваше на всичките князове за Авесалома.
6. И тъй, излязоха людете в полето против Израиля; и сражението стана в дъбравата Ефрем.
7. И разбиха се там Израилевите люде от Давидовите раби; и стана там в онзи ден съкрушение голямо, до двадесет тисящи;
8. защото сражението стана там разсеяно по лицето на всичкото място и дъбравата пояде повече люде отколкото пояде ножът в онзи ден.