11. И рече Давид на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из утробата ми иска живота ми, колко повече сега този Вениаминец! Оставете го, нека кълне, защото Господ му заповяда.
12. Нека пригледа Господ оскърблението ми, и ми въздаде Господ добро вместо клетвата на тогова днес.
13. И вървеше Давид и мъжете му по пътя; а Семей вървеше покрай гората срещу него та кълнеше като вървеше, и хвърляше камене на него; и прашеше с пръст.
14. И дойде царят и всичките люде що бяха с него, уморени, та си починаха там.