11. Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.
12. Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.
13. И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.
14. Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.
15. И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.
16. И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.
17. И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.
18. И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?