26. И стана голямо веселие в Ерусалим; защото от дните на Соломона Давидовия син, Израилевия цар, не бе ставало таквоз нещо в Ерусалим.
27. След това станаха Левитите, свещениците, та благословиха людете; и послуша се гласът им от Господа, и отиде молитвата им на небето, светото негово жилище.