6. нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;)
7. но бяхме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си.
8. Така, като имахме гореща любов към вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам.
9. Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, деня и нощя като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповядахме вам евангелието Божие.
10. Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас вярващите;
11. както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме