1. И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
2. И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3. Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
4. Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.