6. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.
7. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).
8. Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?
9. А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).
10. Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.